История на дамските бикини

Дори и най-изисканият тоалет може да загуби своя блясък без правилно подбрано бельо. Ето защо е трудно да си представим, че бельото, което днес е един от най-важните елементи както на женския, така и на мъжкия гардероб, е навлязло в съвременната си форма едва преди няколко десетилетия.

Дамското бельо е изобретение на древните египтяни, които първи носят втора, допълнителна туника, служеща за бельо. Древните гъркини и римлянки увивали бюста с ивици плат, което помагало да се подчертае женският чар, покрит с външна роба. В древността обаче не се е мислило за бельо, което да се използва само за покриване на долните части на женското тяло. Векове наред ситуацията не се е променила и жените не носели нищо под роклята и фустите, освен една или повече ризи.

Сериозни промени в областта на дамското бельо настъпват в края на Средновековието, когато на модната арена се появява корсетът. По това време обаче единствената долна част от бельото, която жената трябвало да носи, бил коланът на целомъдрието.

Ситуацията се променя едва в средата на 16 век, с възкачването на френския престол на Катрин де Медичи. Според тогавашния морал частите от тялото между кръста и коленете са били табу. Когато обаче се оказва, че придворните дами на Катрин вдигат високо краката си, докато яздят коне, показвайки всичките си прелести на света, се разгаря всеобща дискусия. Кралицата въвежда задължението за носене на корсет, известен още, като колан за седалището.

Не малка заслуга за прославянето на бикините през 19 век имат танцьорките на кан-кан, които първи показват публично бельо. По време на танца си те вдигали краката си толкова високо, че по закон били задължени да носят панталони, а във френската полиция бил създаден специален инспекторат за панталоните.

В средата на деветнадесети век станали модерни кринолините, т.е. роклите, закачени върху телена конструкция, обикновено много твърда и с голям диаметър. Когато дама, облечена в такава рокля, искала да се наведе или да седне, телената конструкция се издигала, разкривайки всичко, което било под нея. По това време панталоните стават основен елемент от женския гардероб и приемат формата на два отделни крачола, свързани с корсет, завързани с панделки на талията. Те покривали само бедрата и ханша, а коремът, задните части и интимните части на тялото били покрити с дълга риза. Този модел бикини добива огромна популярност в Европа през 19 век – в Англия го наричали ​​неописуем, във Франция незаменим, а в Германия просто дреха за крака.

Истинският пробив идва през 1906 г., благодарение на френския моден дизайнер Пол Поаре, който предлага в дизайните си връщане към нежния силует, вдъхновен от стила ампир от осемнадесети век. Дългите му поли, струящи от високата талия, белязани с панделка, поставена точно под бюста, имали впечатляващ успех. Поаре направил още една модна революция, за която самият той написал: „Също така в името на свободата обявих смъртта на корсета и раждането на сутиена“.

От векове спортът е допринесъл най-много за развитието на индустрията за бельо, а оттам и на бикините. Колкото по-популярен ставал, толкова повече бельото трябвало да бъде практично и удобно.

Дамско бельо, каквото го познаваме днес

През втората половина на 20-ти век сме изправени пред истински бум на пазара на бельо и изобилие от нови модели. Това, което днес знаем от каталозите на марки облекла, т.е. различни видове танго модели, прашки, бикини от различни материи и в различни цветове, е плод на пионерите от онова време.

Така че нека избираме свободно...